19.03.2006 г., 21:22

Огън и Тъма

706 0 1

Ще те видя ли отново тебе,
с когото бяхме векове
и с когото, дявол да те вземе
трябваше да се деля на две.

Досаден си ми много даже,
обичам аз да съм сама,
кой очакваш още да ти каже,
че моя е последната ръка.

Не ме ли опозна когато
деляхме огън и тъма,
та сега коя съм ще ме питаш
и ще търсиш в мене светлина.

Мразя те ,защото ме обичаш,
мразя те, защото те боли
и твърде силно те обичам,
за да бъдем това,което сме били.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...