30 мая 2014 г., 12:05  

Огън ще гори

751 0 1

Огън гори в очите ми.

Изпепелиха се, няма искри!

Огън ми трябва за спомена.

И въздишка за бъдните дни!

 

Огън гори под нозете ми.

Избягах от тежки мълви.

Боса тичах по мокрите пътища.

И оставих след мене следи!

 

Огън гори в ръцете ми.

Останала е пепел от лист.

Изгоря лъжата написана.

,,Обичам те, малко със риск,,

 

Огън гори в сърцето ми.

Изпепеляват се дом и пари!

Едно малко дете е сред огъня.

Дали ще може без път да твори?!

 

Децата, най- скъпите

Синът и другите дошли.

Да знаеш! Огън ще гори!

За майчината обич - без шеги!

 

Огън и в тебе ще запаля.

Да ти пари, за минали дни!

Тя, обичта ми, цяла остана!

Дори и огън не я изгори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Почувствах те и споделям!
    Едно рисковано жонглиране с огъня... самият живот...
    Интересен, хубав стих.
    Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...