Огън в камината...
* * *
И... ето настъпи раздяла,
прегърнахме се и взехме си сбогом,
в стаята празна и... бяла,
бе угаснал, нашия огън...
Ти си тръгна, излезе с багажа,
аз останах, загледан в стената,
щях много неща да ти кажа,
но заедно бяхме за... кратко.
А как горяха очите - обичаха!
Как трепереха наш'те тела,
как звездите отгоре надничаха
и се любеха с нас във нощта...
Огън тихо гореше в камината,
по чаршафа грехове се разтичаха,
навън... вилнееше зимата,
а телата без свян се обичаха...
В приказка наша живеехме,
до насита й се любувахме,
да затворим очите - не смеехме,
и въпреки всичко - сънувахме...
Любовта ни беше прекрасна
или поне така я усещахме,
сега, си замина - угасна!
За Нея, не се й досещаме...
Днес от отдавна съм женен,
ти в парка пък - буташ количка...
Дъщеря ми тича пред мене,
а твоето, казва ми... чичко.
И като ехо в мене затихва...
Тръгваме в различни посоки,
дъщеря ми ме гледа - усмихва се,
а жена ми ни маха от блока...
А огънят тихо,
гореше в камината...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
