12.03.2008 г., 6:33 ч.

Огън в камината... 

  Поезия
1867 0 29

          *          *          * 

 

И... ето настъпи раздяла,

прегърнахме се и взехме си сбогом,

в стаята празна и... бяла,

бе угаснал, нашия огън...

Ти си тръгна, излезе с багажа,

аз останах, загледан в стената,

щях много неща да ти кажа,

но заедно бяхме за... кратко.

А как горяха очите  -  обичаха!

Как трепереха наш'те тела,

как звездите отгоре надничаха

и се любеха с нас във нощта...

Огън тихо гореше в камината,

по чаршафа грехове се разтичаха,

навън... вилнееше зимата,

а телата без свян се обичаха...

В приказка наша живеехме,

до насита й се любувахме,

да затворим очите - не смеехме,

и въпреки всичко - сънувахме...

Любовта ни беше прекрасна

или поне така я усещахме,

сега, си замина  -  угасна!

За Нея, не се й досещаме...

Днес от отдавна съм женен,

ти в парка пък - буташ количка...

Дъщеря ми тича пред мене,

а твоето, казва ми... чичко.

И като ехо в мене затихва...

Тръгваме в различни посоки,

дъщеря ми ме гледа  -  усмихва се,

а жена ми ни маха от блока...

 

А огънят тихо,

гореше в камината...

 

          *          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А огънят тихо,

    гореше в камината...


    И не угасва..
  • Винаги остава недоизживяното, чака някъде в ъгъла и ни дебне в моменти на слабост, за да ни напомня... че любовта е ... преходна!
  • всеки има такава камина,само че огънят гори различно!
    поздравления!
  • !!!
    Вальо... Много силен стих!
    Поздравления!
  • ''А огънят тихо,
    гореше в камината...''
    Как само боли този огън...Разтрепери ме!Прекрасно стихче...
  • Тъжно и много силно написано!
  • Поздравления!
  • Прекрасен стих!Чудесен е!
  • Невероятен стих. Реалност- красива и жестока.
  • Такъв е животът!Преглъщаш и продължаваш напред.
    Поздрави!
  • поздрав и от мен Вал!
    Силно и истинско!
  • Толково хубаво и вълнуващо...! Истинско и красиво...
    чета те...и хем ми е хубаво...хем очите ми сълзят...
    с много обич, приятелю.
  • "В приказка наша живеехме,

    до насита й се любувахме,

    да затворим очите - не смеехме,

    и въпреки всичко - сънувахме..."

    Във приказния свят на любовта
    забравяме по нещо на излизане.
    За да имаме повод да влезем пак.
    Със спомена за миг да се усмихнем...

    Прекрасна и силна емоция Вальо!
  • !!!!!!!
    Прекрасно!!!
  • "Огън тихо гореше в камината,

    по чаршафа грехове се разтичаха,

    навън... вилнееше зимата,

    а телата без свян се обичаха..."

    Невероятно рисуваш любовта!
  • Май огънят никога не е загасвал...Поздравления!!!
  • Искрица от този "огън в камината" остава в сърцето за цял живот...
    Понякога единствен той ни помага с топлинката си да продължаваме,
    да вървим...и през мразовитите зими...
    Поздрави за прекрасния стих,Валентин!
    С обич!
  • Ей това вечеее...думи нямам пак!Аплаузи!!!
  • Въздействащо, въздействащо.... наистина си много добър режисьор! Поздравления!!!
  • Мдааа...Браво!!!
  • много ми хареса,почувствах гопоздрави
  • Невероятен си!
    Твоите стихове,ги чета като роман. Толкова дълбок сюжет има всяко едно от тях!
    Поздрав!
  • много силен стих!поздрав!
  • Прекрасно. Тъжно. Поклон до земята...
  • !!!!!!
    Много силно!Страхотно предадени емоции-както винаги!Развълнува ме!поздрав!
  • Почувствах спомена ти и го преживях чрез теб!Винаги ме вълнуваш!поздрав за усмихнат и вдъхновен ден!
  • Силно...Хареса ми много! Поздрави!
  • Поздравления за хубавия стих!!!
  • "А огънят тихо,
    гореше в камината..."

    Хубаво е, че огънят в камината все още гори, макар и тихо. Когато и той угасне, тогава наистина боли!... Знам!
    Силен стих, Валентино! Поздравления!!!
Предложения
: ??:??