Огън сърцето ми гори,
в мислите ми си само ти,
да дишам без тебе вече не умея,
искам вечно по тебе да копнея…
Огън силен в мен запали ти,
с очите си ме прелъсти,
с устни ме изгаряш,
а докоснеш ли ме ти,
сърцето ми по бързо почва да тупти…
Какъв си ти, човек омаен,
огън в мен гори, ела и ме охлади,
ела и за мен бъди мъжът мечта,
мъжът за който си струва да умра…
Огън в кръвта ми бушува,
само ти ще ме спасиш,
с устните си омайни
и чувствата безкрайни…
© Жулиета Стоянова Все права защищены