10 дек. 2020 г., 22:50

Огънят ще догори

403 0 1

 

Понякога съм толкова смутена -
било ли е, какво ли е било.
Изминало е много, много време,
но викало ни огънче едно.

Аз исках да го угася  - кажи ми,
защо надникна в моите очи?
А времето отдавна раздели ни -
къде са миналите, топли дни?

На двама ни все тежките проблеми
променяли са нашите души.
Ти пак дойде след много дълго време
за огънче или да го гасиш?

Но огънят превърнал се е в пепел.
Под пепелта една искра блести,
че никой не е хвърлял съчки в него
и вместо с двама, сам ще догори.

А вместо огън - дим от ярост само -
неземна ярост, болка, празни дни…
И в самотата спомен ще припламва
ще ни припомня мигове едни…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...