Dec 10, 2020, 10:50 PM

Огънят ще догори

  Poetry » Love
402 0 1

 

Понякога съм толкова смутена -
било ли е, какво ли е било.
Изминало е много, много време,
но викало ни огънче едно.

Аз исках да го угася  - кажи ми,
защо надникна в моите очи?
А времето отдавна раздели ни -
къде са миналите, топли дни?

На двама ни все тежките проблеми
променяли са нашите души.
Ти пак дойде след много дълго време
за огънче или да го гасиш?

Но огънят превърнал се е в пепел.
Под пепелта една искра блести,
че никой не е хвърлял съчки в него
и вместо с двама, сам ще догори.

А вместо огън - дим от ярост само -
неземна ярост, болка, празни дни…
И в самотата спомен ще припламва
ще ни припомня мигове едни…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...