Огърлица на съдбата- Лилит ( част пета)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

17.

Идилия... Човешкото смирение 

пред Бога за душата чист е мир.

Адам и Ева в Рай надлъж и шир

блаженствуват и будят удивление.

Каквото пожелаят имат те-

най- вкусни плодове, храна безспир.

Една фиданка крехка е, расте.

Едва показва ръст над тих чемшир.

За нов живот я Богът посади.

Змия- пазач над нея зорко бди.

18.

" Налей ми, Господарю, еликсир,

от огненият, който да изгаря!

До дъно аз да пия и без мяра,

омразата да бъде адски пир! "

Тя иска с яростта да се напие.

Лилит подава чаша за отвара

и задоволство Мрачният не крие,

и сипва й от лудостта престара.

И пие тя, и пие зажадняла

за мъст огромна болката познала.

19.

" Аз исках, мила, в теб да видя.звяра

и ето го...( сияе Сатаната) .

Сърцето ти оставям и душата,

защото имаш силната ми вяра!

И имам още аз за теб подарък-

магична огърлица на съдбата!

По нея всеки диамант е ярък,

творба изящна е от небесата!

Когато бях сраззен от Бог и страдах,

във миг последен сграбчих я... пропадах... "

20.

Дървото си расте и пак змията

увива се с финес около него:

" От него стойте всички надалеко!!!!

( изсъсква тя, езикът двоен мята )

Забраната има тука много строга!

Жребчето бяло я се спри, по- леко!!! "

Създание е  ново то на Бога

и плодче се показва първо... ей го...

Закръглено е, малко е, зелено

и име няма още несъмнено.