18.06.2025 г., 7:35

Огърлица на съдбата- Лилит ( част пета)

283 0 0

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ 

 

17.

 

Идилия... Човешкото смирение 

пред Бога за душата чист е мир.

Адам и Ева в Рай надлъж и шир

блаженствуват и будят удивление.

Каквото пожелаят имат те-

най- вкусни плодове, храна безспир.

Една фиданка крехка е, расте.

Едва показва ръст над тих чемшир.

За нов живот я Богът посади.

Змия- пазач над нея зорко бди.

 

18.

 

" Налей ми, Господарю, еликсир,

от огненият, който да изгаря!

До дъно аз да пия и без мяра,

омразата да бъде адски пир! "

Тя иска с яростта да се напие.

Лилит подава чаша за отвара

и задоволство Мрачният не крие,

и сипва й от лудостта престара.

И пие тя, и пие зажадняла

за мъст огромна болката познала.

 

19.

 

" Аз исках, мила, в теб да видя.звяра

и ето го...( сияе Сатаната) .

Сърцето ти оставям и душата,

защото имаш силната ми вяра!

И имам още аз за теб подарък-

магична огърлица на съдбата!

По нея всеки диамант е ярък,

творба изящна е от небесата!

Когато бях сраззен от Бог и страдах,

във миг последен сграбчих я... пропадах... "

 

20.

 

Дървото си расте и пак змията

увива се с финес около него:

" От него стойте всички надалеко!!!!

( изсъсква тя, езикът двоен мята )

Забраната има тука много строга!

Жребчето бяло я се спри, по- леко!!! "

Създание е  ново то на Бога

и плодче се показва първо... ей го...

Закръглено е, малко е, зелено

и име няма още несъмнено.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...