Огърлица на съдбата- Лилит ( част пета)
ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
17.
Идилия... Човешкото смирение
пред Бога за душата чист е мир.
Адам и Ева в Рай надлъж и шир
блаженствуват и будят удивление.
Каквото пожелаят имат те-
най- вкусни плодове, храна безспир.
Една фиданка крехка е, расте.
Едва показва ръст над тих чемшир.
За нов живот я Богът посади.
Змия- пазач над нея зорко бди.
18.
" Налей ми, Господарю, еликсир,
от огненият, който да изгаря!
До дъно аз да пия и без мяра,
омразата да бъде адски пир! "
Тя иска с яростта да се напие.
Лилит подава чаша за отвара
и задоволство Мрачният не крие,
и сипва й от лудостта престара.
И пие тя, и пие зажадняла
за мъст огромна болката познала.
19.
" Аз исках, мила, в теб да видя.звяра
и ето го...( сияе Сатаната) .
Сърцето ти оставям и душата,
защото имаш силната ми вяра!
И имам още аз за теб подарък-
магична огърлица на съдбата!
По нея всеки диамант е ярък,
творба изящна е от небесата!
Когато бях сраззен от Бог и страдах,
във миг последен сграбчих я... пропадах... "
20.
Дървото си расте и пак змията
увива се с финес около него:
" От него стойте всички надалеко!!!!
( изсъсква тя, езикът двоен мята )
Забраната има тука много строга!
Жребчето бяло я се спри, по- леко!!! "
Създание е ново то на Бога
и плодче се показва първо... ей го...
Закръглено е, малко е, зелено
и име няма още несъмнено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени