4 дек. 2007 г., 14:12

Охлювче

2.4K 0 7
Охлювче мило
по тревата пълзи,
с малко ветрило
рисува мечти.
Сълзите не познава,
знае само радост,
едвам мама разпознава,
радва се на младост.





P.S.-това е много старо. Първото ми стихотворение. Бях 1 клас. Просто от тогава исках да пиша. Надявам се да ви хареса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Завинаги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Многу сладку стихче...хи
  • Мерси Вие също сте много сладки!=]
  • Красиво, изящно, истински бисер!
  • Браво.
    Много е хубаво.
    С обич, Мария.
  • мале колко е сладкооо като теб, Мария. Аз в първи клас изобщо не знаех че ще пиша някога...разбрах на 12 (че евентуално бих могла да опитам)...та така до днес,все опитвам! Но по-добре късно, отколкото по-късно, нали! Сърдечни поздрави.много добро стихче, ти си малък гений

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...