4.12.2007 г., 14:12

Охлювче

2.4K 0 7
Охлювче мило
по тревата пълзи,
с малко ветрило
рисува мечти.
Сълзите не познава,
знае само радост,
едвам мама разпознава,
радва се на младост.





P.S.-това е много старо. Първото ми стихотворение. Бях 1 клас. Просто от тогава исках да пиша. Надявам се да ви хареса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Завинаги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Многу сладку стихче...хи
  • Мерси Вие също сте много сладки!=]
  • Красиво, изящно, истински бисер!
  • Браво.
    Много е хубаво.
    С обич, Мария.
  • мале колко е сладкооо като теб, Мария. Аз в първи клас изобщо не знаех че ще пиша някога...разбрах на 12 (че евентуално бих могла да опитам)...та така до днес,все опитвам! Но по-добре късно, отколкото по-късно, нали! Сърдечни поздрави.много добро стихче, ти си малък гений

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...