Охлювче
по тревата пълзи,
с малко ветрило
рисува мечти.
Сълзите не познава,
знае само радост,
едвам мама разпознава,
радва се на младост.
P.S.-това е много старо. Първото ми стихотворение. Бях 1 клас. Просто от тогава исках да пиша. Надявам се да ви хареса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Завинаги Всички права запазени
като теб, Мария. Аз в първи клас изобщо не знаех че ще пиша някога...разбрах на 12 (че евентуално бих могла да опитам)...та така до днес,
Но по-добре късно, отколкото по-късно, нали! Сърдечни поздрави.