Океан от спомени
Заливат те вълни от спомени.
Вземат въздуха ти.
И аз съм там, и те спасявам всеки път.
Никога не бих ти позволила да се разтопиш...
... в ръцете на спомена.
Аз единствена зная колко си слаб
зад маската си.
Аз единствена зная, че всеки ден
бягаш от спомените си.
Затваряш ги зад стъклена стена
в ъгъла на стаята.
Стената ще падне,
ще се превърне в хиляди парченца от малки стъкла.
Пак трябва да дойда и да ти подам ръка.
Един ден ще си тръгна.
Не забравяй това.
Няма да мога да се превърна
в твоята спасителна лодка...
Няма да мога да те спася.
Ще имаш нужда някой да ти помогне.
Но ще бъдеш сам.
Ще попаднеш в океан от собствените си спомени.
И ще се удавиш в тях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристияна Все права защищены
