Око на птиче

Поэзия » Любовная, Другая

692 5 3

До мен си от безкрайно много време.

Помисли ли си някой за безкрайност

съм сигурна, че някъде звезда

изгрява като птиче изгладняло,

излюпено от крехкия копнеж.

И може би сега и тук я няма

тази немислима необятност,

преди да полети

ще паднем като есенни листа.

Но винаги си бил до мен, ще бъдеш

дори преди и след

тиктакането на часовника на здрача,

дори преди и след

разнищването на съзнателното случване

до спомен,

дори преди и след

идеята

за теб и мен.

Безкрайно много или малко -

не стига, все не ми стига.

Всеки знае, че времето

разтеглено

е повече или по-малко,

но никога точно.

Медено утро - или прекаляваш,

или се наслаждаваш на болката.

Око на птиче -

мъничка роса.

Отражение на феникс

е кротостта на влюбения,

лудостта му -

песен на славей.

А звездите

си говорят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Благодаря много за милите думи! Много се радвам, че ви допадна!

2021-01-09T22:30:57+02:00
Lilia_Anna (Boyana)

Много верен поетичен часовник тиктака в твоето стихотворение, Йоана! Когато красотата на истинското чувство се слее с красотата на думите се получава такова великолепие!

2021-01-09T08:19:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Може би точно този твой стих, Йоана, ми създаде усещането за точното разтегляне на времето. Почувствах се приютен от твоите изящни метафори и окрилен от:

"Око на птиче -
мъничка роса.
Отражение на феникс
е кротостта на влюбения,
лудостта му -
песен на славей.
А звездите
си говорят."

А нерядко си мислим, че звездите са самотни. Но не и звездите на поезията, като теб!

2021-01-08T22:23:37+02:00