8 ene 2021, 21:31

Око на птиче

687 5 3
Око на птиче

 

До мен си от безкрайно много време.

Помисли ли си някой за безкрайност

съм сигурна, че някъде звезда

изгрява като птиче изгладняло,

излюпено от крехкия копнеж.

И може би сега и тук я няма

тази немислима необятност,

преди да полети

ще паднем като есенни листа.

Но винаги си бил до мен, ще бъдеш

дори преди и след

тиктакането на часовника на здрача,

дори преди и след

разнищването на съзнателното случване

до спомен,

дори преди и след

идеята

за теб и мен.

Безкрайно много или малко -

не стига, все не ми стига.

Всеки знае, че времето

разтеглено

е повече или по-малко,

но никога точно.

Медено утро - или прекаляваш,

или се наслаждаваш на болката.

Око на птиче -

мъничка роса.

Отражение на феникс

е кротостта на влюбения,

лудостта му -

песен на славей.

А звездите

си говорят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много за милите думи! Много се радвам, че ви допадна!
  • Много верен поетичен часовник тиктака в твоето стихотворение, Йоана! Когато красотата на истинското чувство се слее с красотата на думите се получава такова великолепие!
  • Може би точно този твой стих, Йоана, ми създаде усещането за точното разтегляне на времето. Почувствах се приютен от твоите изящни метафори и окрилен от:

    "Око на птиче -
    мъничка роса.
    Отражение на феникс
    е кротостта на влюбения,
    лудостта му -
    песен на славей.
    А звездите
    си говорят."

    А нерядко си мислим, че звездите са самотни. Но не и звездите на поезията, като теб!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....