8.01.2021 г., 21:31

Око на птиче

685 5 3
Око на птиче

 

До мен си от безкрайно много време.

Помисли ли си някой за безкрайност

съм сигурна, че някъде звезда

изгрява като птиче изгладняло,

излюпено от крехкия копнеж.

И може би сега и тук я няма

тази немислима необятност,

преди да полети

ще паднем като есенни листа.

Но винаги си бил до мен, ще бъдеш

дори преди и след

тиктакането на часовника на здрача,

дори преди и след

разнищването на съзнателното случване

до спомен,

дори преди и след

идеята

за теб и мен.

Безкрайно много или малко -

не стига, все не ми стига.

Всеки знае, че времето

разтеглено

е повече или по-малко,

но никога точно.

Медено утро - или прекаляваш,

или се наслаждаваш на болката.

Око на птиче -

мъничка роса.

Отражение на феникс

е кротостта на влюбения,

лудостта му -

песен на славей.

А звездите

си говорят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много за милите думи! Много се радвам, че ви допадна!
  • Много верен поетичен часовник тиктака в твоето стихотворение, Йоана! Когато красотата на истинското чувство се слее с красотата на думите се получава такова великолепие!
  • Може би точно този твой стих, Йоана, ми създаде усещането за точното разтегляне на времето. Почувствах се приютен от твоите изящни метафори и окрилен от:

    "Око на птиче -
    мъничка роса.
    Отражение на феникс
    е кротостта на влюбения,
    лудостта му -
    песен на славей.
    А звездите
    си говорят."

    А нерядко си мислим, че звездите са самотни. Но не и звездите на поезията, като теб!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...