Ще сплета малко снопче от хмел,
по реката след туй ще го пусна...
Как желая да бъдеш тъй смел
щом застана пред тебе изкусна...
Ще разпусна коси в абанос,
после вятър сред мрака ще трепне...
Колко много те искам, Атос,
чуй я, даже луната го шепне...
Ето - виж ме - злощастна, че съм
и изгарям, изгарям в гръдта си...
А небето се сцепва от гръм,
не успявам да спра мисълта си... ...