Около теб ще се увия, като хмел
Около теб ще се увия, като хмел
Ще сплета малко снопче от хмел,
по реката след туй ще го пусна...
Как желая да бъдеш тъй смел
щом застана пред тебе изкусна...
Ще разпусна коси в абанос,
после вятър сред мрака ще трепне...
Колко много те искам, Атос,
чуй я, даже луната го шепне...
Ето - виж ме - злощастна, че съм
и изгарям, изгарям в гръдта си...
А небето се сцепва от гръм,
не успявам да спра мисълта си...
Но тече си в тоз призрачен час
пак реката ми с хмела по нея...
Няма кой да признае на глас,
че от двама ни само аз тлея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
