Окото на града
472
0
0
Голеят дърветата, пътеката пустее...
Сивее окото на града.
На среща днес са се решили
светлината, водата и леда.
Ласката на слънцето е нежна,
но достига езерните тъмнини.
Огрява алеята крайбрежна
и рее се в небесни висини.
Окото сякаш се пробужда,
сълзата му потича към брега.
Сънят си януарски то прокужда,
макар да е замръзнало в снега.
В очното му дъно животът продължава...
Тъмни сенки грациозно вият снага.
Да поспреш за миг си заслужава
и да разтвориш в него своята тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Zlatka Аndonova Все права защищены
