Окото на града
471
0
0
Голеят дърветата, пътеката пустее...
Сивее окото на града.
На среща днес са се решили
светлината, водата и леда.
Ласката на слънцето е нежна,
но достига езерните тъмнини.
Огрява алеята крайбрежна
и рее се в небесни висини.
Окото сякаш се пробужда,
сълзата му потича към брега.
Сънят си януарски то прокужда,
макар да е замръзнало в снега.
В очното му дъно животът продължава...
Тъмни сенки грациозно вият снага.
Да поспреш за миг си заслужава
и да разтвориш в него своята тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Zlatka Аndonova Всички права запазени
