26 мая 2007 г., 09:29

Окото на ястреб 

  Поэзия
858 0 15
Той е винаги буден. Пазачът на мисли.
Кехлибарът в окото му нощем узрява.
Поверих му без страх песента на звъниките.
( Ако падне и лист - светът онемява.)

Поверих му и пътя. Небето над хълма.
Веда. Млечния път. Всички свои съзвездия.
И звезди-остриета бдят над съня ми.
Докато се сбъдне, когото предрекоха.


И докато тъгува сърцето на птицата,
расне лунния диск. И достига до цялото.
Нощем тихо въздишат небето, звъниките.
И очакват съдбата в окото на ястреба...

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??