26.05.2007 г., 9:29

Окото на ястреб

1.1K 0 15
Той е винаги буден. Пазачът на мисли.
Кехлибарът в окото му нощем узрява.
Поверих му без страх песента на звъниките.
( Ако падне и лист - светът онемява.)

Поверих му и пътя. Небето над хълма.
Веда. Млечния път. Всички свои съзвездия.
И звезди-остриета бдят над съня ми.
Докато се сбъдне, когото предрекоха.


И докато тъгува сърцето на птицата,
расне лунния диск. И достига до цялото.
Нощем тихо въздишат небето, звъниките.
И очакват съдбата в окото на ястреба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...