Оковите тежки разкъсай!
Помръкнали очи – в борба за къшей хляб...
Мъгла обвива мъката като в пашкул,
пашкул студен и мрачен, непрозрачен...
Светът простенва от абсурд,
лица, загубили надежда и любов,
сърцето студ обгръща и
мъката, и самотата, тревогата, войната...
Глад, бедствия, печалби...
Кошмарен сън поличби страшни ни вещае...
Кошмарен сън в мъглата на безвремие протяжно
шепти в ушите заклинания враждебни...
Помръкнали очи – в борба за къшей хляб...
Печалби, бедствия и глад... И докога?
Войни раздират земната снага...
Животът - в плен на алчността... И докога?
Безумен сън – действителност сурова
в матрица на омраза и на скръб ни оковава...
Духовността – в руини и в пепел сива... Но докога?
Ще се събуди ли човекът в нас?
Дали борбата с нови сили ще подхване?
Борба за справедливост и любов,
За щастие и за прогрес – нима в историята ще остане?
Дълбоко в нас стаена е борбата –
борбата за бъдния свят...
И днес тя се води, започва от малките, дребни неща –
Усмивка вместо поглед зъл,
прегръдка вместо нож в гърба.
На най-ощетените помогни и не мълчи, не, не мълчи!
И злата тегоба на робската ни участ
Със другите ти сподели!
Оковите тежки разкъсай, Човек!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Евстатиев Все права защищены
