Оковите тежки разкъсай!
Помръкнали очи – в борба за къшей хляб...
Мъгла обвива мъката като в пашкул,
пашкул студен и мрачен, непрозрачен...
Светът простенва от абсурд,
лица, загубили надежда и любов,
сърцето студ обгръща и
мъката, и самотата, тревогата, войната...
Глад, бедствия, печалби...
Кошмарен сън поличби страшни ни вещае...
Кошмарен сън в мъглата на безвремие протяжно
шепти в ушите заклинания враждебни...
Помръкнали очи – в борба за къшей хляб...
Печалби, бедствия и глад... И докога?
Войни раздират земната снага...
Животът - в плен на алчността... И докога?
Безумен сън – действителност сурова
в матрица на омраза и на скръб ни оковава...
Духовността – в руини и в пепел сива... Но докога?
Ще се събуди ли човекът в нас?
Дали борбата с нови сили ще подхване?
Борба за справедливост и любов,
За щастие и за прогрес – нима в историята ще остане?
Дълбоко в нас стаена е борбата –
борбата за бъдния свят...
И днес тя се води, започва от малките, дребни неща –
Усмивка вместо поглед зъл,
прегръдка вместо нож в гърба.
На най-ощетените помогни и не мълчи, не, не мълчи!
И злата тегоба на робската ни участ
Със другите ти сподели!
Оковите тежки разкъсай, Човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Евстатиев Всички права запазени
