Аз идвам... с коси като есен...
Твойто злато във чужди ръце...
На средата на заглъхнала песен...
Октомври настръхнал ще спре...
Тук съм застанала, до зрелия кестен...
Аз се върнах, макар и не цялата...
В кръвта ми всеки спомен разнесе...
Като есенна плесен раздялата...
Аз идвам... Ти нали още ме помниш...
Разтвори за прегръдка прозорец широко...
Нека влязат есенни клоните ронещи,
и небето... и небето прощално дълбоко...
Тук съм се спряла... Тук, до сърцето ти...
Не остана много за даване - сухи листа...
Но ги нося. За теб... И вятър шепти...
И златото есенно брули над мойта глава...
© Евкалипт Все права защищены