2 окт. 2008 г., 15:17

Октомври

905 0 5
 

Аз идвам... с коси като есен...

Твойто злато във чужди ръце...

На средата на заглъхнала песен...

Октомври настръхнал ще спре...

 

Тук съм застанала, до зрелия кестен...

Аз се върнах, макар и не цялата...

В кръвта ми всеки спомен разнесе...

Като есенна плесен раздялата...

 

Аз идвам... Ти нали още ме помниш...

Разтвори за прегръдка прозорец широко...

Нека влязат есенни клоните ронещи,

и небето... и небето прощално дълбоко...

 

Тук съм се спряла... Тук, до сърцето ти...

Не остана много за даване - сухи листа...

Но ги нося. За теб... И вятър шепти...

И златото есенно брули над мойта глава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евкалипт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...