2 oct 2008, 15:17

Октомври 

  Poesía
655 0 5
 

Аз идвам... с коси като есен...

Твойто злато във чужди ръце...

На средата на заглъхнала песен...

Октомври настръхнал ще спре...

 

Тук съм застанала, до зрелия кестен...

Аз се върнах, макар и не цялата...

В кръвта ми всеки спомен разнесе...

Като есенна плесен раздялата...

 

Аз идвам... Ти нали още ме помниш...

Разтвори за прегръдка прозорец широко...

Нека влязат есенни клоните ронещи,

и небето... и небето прощално дълбоко...

 

Тук съм се спряла... Тук, до сърцето ти...

Не остана много за даване - сухи листа...

Но ги нося. За теб... И вятър шепти...

И златото есенно брули над мойта глава...

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??