2 oct 2008, 15:17

Октомври

  Poesía
900 0 5
 

Аз идвам... с коси като есен...

Твойто злато във чужди ръце...

На средата на заглъхнала песен...

Октомври настръхнал ще спре...

 

Тук съм застанала, до зрелия кестен...

Аз се върнах, макар и не цялата...

В кръвта ми всеки спомен разнесе...

Като есенна плесен раздялата...

 

Аз идвам... Ти нали още ме помниш...

Разтвори за прегръдка прозорец широко...

Нека влязат есенни клоните ронещи,

и небето... и небето прощално дълбоко...

 

Тук съм се спряла... Тук, до сърцето ти...

Не остана много за даване - сухи листа...

Но ги нося. За теб... И вятър шепти...

И златото есенно брули над мойта глава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...