2 oct 2008, 15:17

Октомври

  Poesía
894 0 5
 

Аз идвам... с коси като есен...

Твойто злато във чужди ръце...

На средата на заглъхнала песен...

Октомври настръхнал ще спре...

 

Тук съм застанала, до зрелия кестен...

Аз се върнах, макар и не цялата...

В кръвта ми всеки спомен разнесе...

Като есенна плесен раздялата...

 

Аз идвам... Ти нали още ме помниш...

Разтвори за прегръдка прозорец широко...

Нека влязат есенни клоните ронещи,

и небето... и небето прощално дълбоко...

 

Тук съм се спряла... Тук, до сърцето ти...

Не остана много за даване - сухи листа...

Но ги нося. За теб... И вятър шепти...

И златото есенно брули над мойта глава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...