2.10.2008 г., 15:17

Октомври

895 0 5
 

Аз идвам... с коси като есен...

Твойто злато във чужди ръце...

На средата на заглъхнала песен...

Октомври настръхнал ще спре...

 

Тук съм застанала, до зрелия кестен...

Аз се върнах, макар и не цялата...

В кръвта ми всеки спомен разнесе...

Като есенна плесен раздялата...

 

Аз идвам... Ти нали още ме помниш...

Разтвори за прегръдка прозорец широко...

Нека влязат есенни клоните ронещи,

и небето... и небето прощално дълбоко...

 

Тук съм се спряла... Тук, до сърцето ти...

Не остана много за даване - сухи листа...

Но ги нося. За теб... И вятър шепти...

И златото есенно брули над мойта глава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...