3 мая 2013 г., 15:18  

Октомври към 21:00

669 0 1

 

Има нещо сгряващо

в есенните вечери

между 6 и 10

 

Има нещо стойностно

в жълтите искри

на уличната лампа

 

Тишина, разлята

върху тротоара -

дишаща и слушаща

 

И души, излезли

да почоплят семки

тайно от телата

 

Онова обагряне

в охра и оранжево

на листа и хора

 

Онова съчувствие,

падащо от залеза

у дома на двора;

 

дворът тук, пред мене,

не е дворът вкъщи

но светликът есенен -

 

зная,

че е същият.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Онова съчувствие,
    падащо от залеза"

    Ти умееш да наблюдаваш, това е важно качество за един автор.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...