3.05.2013 г., 15:18  

Октомври към 21:00

670 0 1

 

Има нещо сгряващо

в есенните вечери

между 6 и 10

 

Има нещо стойностно

в жълтите искри

на уличната лампа

 

Тишина, разлята

върху тротоара -

дишаща и слушаща

 

И души, излезли

да почоплят семки

тайно от телата

 

Онова обагряне

в охра и оранжево

на листа и хора

 

Онова съчувствие,

падащо от залеза

у дома на двора;

 

дворът тук, пред мене,

не е дворът вкъщи

но светликът есенен -

 

зная,

че е същият.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Онова съчувствие,
    падащо от залеза"

    Ти умееш да наблюдаваш, това е важно качество за един автор.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...