Олеква ми от писане
Преболях те. Отминаха раните.
И в съня си дори те забравих.
А че днеска те сещам... спонтанно е.
Късче мисъл - какво да направя.
Ще приседна след малко на масата,
с черен мОлив след миг ще те скрия,
импулсивни са мислите, спазмени,
ще ги плисна по късче хартия.
И след дъх ще си вече отминала
във графитено кривнали струи,
изкривена, неравна, изсипана,
ще те свия в листА... и потуля,
там дълбоко, на тъмно, на дъното,
дето скита се вечна забрава.
Мисълта ми олеква от писане.
Със последния ред отминаваш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
