Олеква ми от писане
Преболях те. Отминаха раните.
И в съня си дори те забравих.
А че днеска те сещам... спонтанно е.
Късче мисъл - какво да направя.
Ще приседна след малко на масата,
с черен мОлив след миг ще те скрия,
импулсивни са мислите, спазмени,
ще ги плисна по късче хартия.
И след дъх ще си вече отминала
във графитено кривнали струи,
изкривена, неравна, изсипана,
ще те свия в листА... и потуля,
там дълбоко, на тъмно, на дъното,
дето скита се вечна забрава.
Мисълта ми олеква от писане.
Със последния ред отминаваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
