Оловен войник

12 янв. 2018 г., 01:28

Поэзия » Другая

471 0 2

Небето говореше тихо

наостри ушите на цялата грешна земя

рибите в джоба си слънцето скриха

и червеят кален през сълзи запя

На залеза виното в избата пазя

и семките будя да стават цветя

в косата чуплива на времето лазя

костите блудни завивам в пръста.

Зная вкуса на торта от историята

скрила в търбуха си първото слово

във вселената празна утроба отворила

изсипах съня от пера и олово.

Да носи кожа съдрана

о стената да търка лице

под живота на сянка застанал

кисело грозде на крак да яде.

И в своята бойна трошлива попара

да слага сълзи от любовния лук

а самотния чай щом заври в бързовара

да изсвири с уста йерихоският звук.

Да разлиства тревата на думите меки

и тръни да вади с изсъхнал език

издигнал огради от много пътеки

той е летящ в тъмата оловен войник.

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-12T04:33:08+02:00

Ода за червея. Защо не? Хареса ми. Интересно и оригинално.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-01-12T02:36:42+02:00

Пред този
летящ
в тъмата
оловен войник
душата се сепна
остана без вик!