Оловен войник
Небето говореше тихо
наостри ушите на цялата грешна земя
рибите в джоба си слънцето скриха
и червеят кален през сълзи запя
На залеза виното в избата пазя
и семките будя да стават цветя
в косата чуплива на времето лазя
костите блудни завивам в пръста.
Зная вкуса на торта от историята
скрила в търбуха си първото слово
във вселената празна утроба отворила
изсипах съня от пера и олово.
Да носи кожа съдрана
о стената да търка лице
под живота на сянка застанал
кисело грозде на крак да яде.
И в своята бойна трошлива попара
да слага сълзи от любовния лук
а самотния чай щом заври в бързовара
да изсвири с уста йерихоският звук.
Да разлиства тревата на думите меки
и тръни да вади с изсъхнал език
издигнал огради от много пътеки
той е летящ в тъмата оловен войник.
© Станимир Енчев All rights reserved.
