CTAH2O (Станимир Енчев)
5 0
12.01.2018 г., 1:28 ч.

Оловен войник 

  Поезия » Друга
493 0 2

Небето говореше тихо

наостри ушите на цялата грешна земя

рибите в джоба си слънцето скриха

и червеят кален през сълзи запя

 

На залеза виното в избата пазя

и семките будя да стават цветя

в косата чуплива на времето лазя

костите блудни завивам в пръста.

 

Зная вкуса на торта от историята

скрила в търбуха си първото слово

във вселената празна утроба отворила

изсипах съня от пера и олово.

 

Да носи кожа съдрана

о стената да търка лице

под живота на сянка застанал

кисело грозде на крак да яде.

 

И в своята бойна трошлива попара

да слага сълзи от любовния лук

а самотния чай щом заври в бързовара

да изсвири с уста йерихоският звук.

 

Да разлиства тревата на думите меки

и тръни да вади с изсъхнал език

издигнал огради от много пътеки

той е летящ в тъмата оловен войник.

© Станимир Енчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??