17 янв. 2021 г., 10:23
Олтар
Не чакай да ти кажа влез,
а влизай с трясък като зимна хала…
Разбий стените на измисления свят,
в който толкоз дълго съм живяла...
Не чакай да ти дам ръка!
Сам ти ме прегърни ... до болка бяла.
Събери ме в шепите си - счупена душа …
И с жарките си устни направи ме цяла…
Не чакай да ти кажа остани!
За нищо вече никого не моля…
В душата ми - олтар ти свещ запали…
А аз на колене от Бог ще те измоля…
© Ангелина Стойчева Все права защищены
Свързани произведения
В моят храм се влиза на пръсти.
Не се моли! Икона не съм!
Забранявам! Недей да се кръстиш!
По-добре остани си отвън.
Моят храм е поруган и ограбен. ...
Не се моли! Икона не съм!
Забранявам! Недей да се кръстиш!
По-добре остани си отвън.
Моят храм е поруган и ограбен. ...
794
6
15
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Много благодаря, Т.Т.! Благодаря, че намина!
-
Хубав стих!!!
-
Теодора, благодаря ти, че ме посети и прибави стихчето ми в Любими!!!
-
Благодаря ти, Скити, много се радвам, че го хареса !❤️
-
Много е хубаво и много истинско! Изстрадано...
Поздрав, Ани! С този стих ме грабна! -
Благодаря ти за посещението, Митко! И за оценката!!! Любовта е всичко, което ни прави способни....и неспособни...
-
Любовта тъй присъща на силните духом! Супер е!
-
Благодаря ти от сърце, Веси, че ме посети и хареса!!! ❤️
-
Много близко и истинско! Хареса ми! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
