Олтар на самотник

Поэзия » Другая

946 7 22

Протегнах ръце

към слънцето

в олтар на самотник

питах: "Какво е любов?"

в дрипи душевни

като сиротник.

Очите надежди

огън изгаря

и бавно със болка

в слепец ме превръща

дори да я има

как ще позная

че тя ме докосва

или прегръща.

Юни, 2018г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Хубаво е, замислящо...

2018-07-22T01:44:49+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Благодаря за присъствието!

2018-06-27T21:58:06+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Очи не са нужни, сетивата я разпознават, а който я е познавал, пак ще я познае. Поздрави, Гавраил!

2018-06-26T17:14:10+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Ре,Руми,Силви,благодаря за коментарите.Желая ви емоционално лято.Поздрави и от мен!

2018-06-25T05:58:59+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Обикновено щом някой си задава този въпрос, вече го е връхлетяла. Поздрави.

2018-06-23T16:00:11+03:00