За какво е пищното величие,

просяци когато спят навън,

за какво е някакво отличие,

склопиш ли очи за вечен сън?

Странни са човешките илюзии,

водят ни отдавна за носа,

следваме безмислени алюзии,

сърцето си не чуваме гласа.

Минали да толкова години,

тонове изписахме за тях,

губихме приятели, роднини,

ала не разбрахме що е грях.

Движим се и сякаш омагьосани,

носим на пиедестал,

с вратовръзки и яки колосани,

знака на паричковия крал.