За какво е пищното величие,
просяци когато спят навън,
за какво е някакво отличие,
склопиш ли очи за вечен сън?
Странни са човешките илюзии,
водят ни отдавна за носа,
следваме безмислени алюзии,
сърцето си не чуваме гласа.
Минали да толкова години,
тонове изписахме за тях,
губихме приятели, роднини,
ала не разбрахме що е грях.
Движим се и сякаш омагьосани,
носим на пиедестал,
с вратовръзки и яки колосани,
знака на паричковия крал.
© Рот Кив All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
