21 июл. 2010 г., 21:50

Омагьосани кръгове

803 0 4

До кога в омагьосани кръгове

с теб ще се лутаме?

 

До кога ще се връщаме

и объркани пак ще си тръгваме?

 

Не разбрали въпроса -

как ще намерим отговора?

 

Да простим, да простим -

ясно чувам дълбоко във себе си.

 

Да простим, истински

да си простим,

 

за да можем във полет свободен

нагоре към светлото

 

аз и ти със възторг

да летим.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за стиха, Татяна!
    между другото, и на мен в главата от няколко дни се върти идея за стих за омагьосаните кръгове...че омагьосаният кръг е всъщност права, която води право към ада...
  • Благодаря, че прочетохте.
  • И на мен ми хареса,обичам да прощавам!Поздрави!
  • Много замечтано и искрено.
    Харесва ми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...