tanyavd (Татяна Борисова)
4 122

21 jul 2010, 21:50

Омагьосани кръгове

Poesía » Filosófica

804 0 4

До кога в омагьосани кръгове

с теб ще се лутаме?

До кога ще се връщаме

и объркани пак ще си тръгваме?

Не разбрали въпроса -

как ще намерим отговора?

Да простим, да простим -

ясно чувам дълбоко във себе си.

Да простим, истински

да си простим,

за да можем във полет свободен

нагоре към светлото

аз и ти със възторг

да летим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojilova1 (Петя Божилова)

Поздрави за стиха, Татяна!
между другото, и на мен в главата от няколко дни се върти идея за стих за омагьосаните кръгове...че омагьосаният кръг е всъщност права, която води право към ада...

2010-07-22T23:04:29+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Благодаря, че прочетохте.

2010-07-22T12:21:15+03:00
airiskra (Искра Радева Николова)

И на мен ми хареса,обичам да прощавам!Поздрави!

2010-07-21T23:28:01+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Много замечтано и искрено.
Харесва ми!

2010-07-21T22:03:51+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0