До кога в омагьосани кръгове
с теб ще се лутаме?
До кога ще се връщаме
и объркани пак ще си тръгваме?
Не разбрали въпроса -
как ще намерим отговора?
Да простим, да простим -
ясно чувам дълбоко във себе си.
Да простим, истински
да си простим,
за да можем във полет свободен
нагоре към светлото
аз и ти със възторг
да летим.
© Татяна Борисова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
