Онази чуждата
И тази нощ ти няма да си същия.
Лицето ти ще пари от целувката.
Ще те болят очите от съмнение –
дали пък знае вече тя за чуждата.
Ще късаш от безсилие завивката
неспособен да изгониш другата,
която и в съня ти идва хубава,
но и там е пак онази – чуждата.
И ще бродиш буден, ще се мразиш.
Празен и студен ще гледаш къщата.
Ще пушиш, пиеш и проклинаш –
как допусна да обичаш чуждата.
И това ще се повтаря всяка вечер –
вечерята, детето и жената същата,
която те прегръща със омраза,
а дори не знае за онази – чуждата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодорина Аначкова Все права защищены
