27 июл. 2019 г., 07:42

Онези двамата в мен

868 6 10

Във моите битки със себе си,

аз милост ни капчица нямам!...

Без отдих от ярост обсебен съм,

защото се боря със двама...

 

Шепти на ушенце единият

и верния път уж показва,

чертае граничните линии

в живота,  които да спазвам...

 

Шуми във главата ми пясъкът

от думи коварни  на другия -

уж тихи, с ефекта на трясък са,

докарват ме чак до безумие...

 

Най-сетне  се хващат  за гушите -

чий верен съвет да приема.

Крещят до небето, не слушат се...

Тогава ме лудост обзема:

 

„Млъкнете, мухлясали  гении!...

В пръждомата вие вървете!...

Щом толкоз ви пука за мене

си друга глава намерете!..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във всеки от нас се борят за надмощие поне двама души, понякога са и повече...И тогава вътрешното равновесие е поставено на сериозно изпитание...
  • В семейството ни имаме член,който е зодия "Близнаци", и да ти кажа в него сякаш също има двама души,само,че по-различно.В къщи е тих,незабележим,безинтересен....На вън е другия в него-весел,общителен,забавен,готов да помогне....Ако твоя герой негодува от тях, нашия човек ....просто си е доволен от тях!...
  • Права си, Пепи!...
  • Много хубав стих! И малко го съзнават, оправдавайки се с думите "аз съм истински"!
  • Е, Пепи, съчувствам ти от сърце!...Ти си в по-трудна ситуация от мен, но вярвам че ще се оправиш с навалицата!...

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...