Онези двамата в мен
Във моите битки със себе си,
аз милост ни капчица нямам!...
Без отдих от ярост обсебен съм,
защото се боря със двама...
Шепти на ушенце единият
и верния път уж показва,
чертае граничните линии
в живота, които да спазвам...
Шуми във главата ми пясъкът
от думи коварни на другия -
уж тихи, с ефекта на трясък са,
докарват ме чак до безумие...
Най-сетне се хващат за гушите -
чий верен съвет да приема.
Крещят до небето, не слушат се...
Тогава ме лудост обзема:
„Млъкнете, мухлясали гении!...
В пръждомата вие вървете!...
Щом толкоз ви пука за мене
си друга глава намерете!..."
© Роберт All rights reserved.
