19 нояб. 2008 г., 07:54

Онова момиче

670 0 1

Вятърът листата влачи,

по земята тъй студена!

А на пейката - момиче,

загледана, без дъх да си поема.

Около нея - снимки,

разпръснати като ветрило!

А сълзите от очите бликат,

горещи, върху снимките попили!

А косите - раменете крият,

очите - закрило е с ръце.

Пиявици от силите й пият!

На прах е станало нейното сърце!

Погледна снимките и пак заплака!

Тихо нещо промълви...

Тя скъса ги и каза плахо:

"От сърцето ми ти си върви!"

Вятърът парченцата отвя,

тя тръгна по пътеката златиста!

Сълзите си да спре не успя...

ронеха се те като мъниста!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...