Nov 19, 2008, 7:54 AM

Онова момиче

  Poetry
666 0 1

Вятърът листата влачи,

по земята тъй студена!

А на пейката - момиче,

загледана, без дъх да си поема.

Около нея - снимки,

разпръснати като ветрило!

А сълзите от очите бликат,

горещи, върху снимките попили!

А косите - раменете крият,

очите - закрило е с ръце.

Пиявици от силите й пият!

На прах е станало нейното сърце!

Погледна снимките и пак заплака!

Тихо нещо промълви...

Тя скъса ги и каза плахо:

"От сърцето ми ти си върви!"

Вятърът парченцата отвя,

тя тръгна по пътеката златиста!

Сълзите си да спре не успя...

ронеха се те като мъниста!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...