Вятърът листата влачи,
по земята тъй студена!
А на пейката - момиче,
загледана, без дъх да си поема.
Около нея - снимки,
разпръснати като ветрило!
А сълзите от очите бликат,
горещи, върху снимките попили!
А косите - раменете крият,
очите - закрило е с ръце.
Пиявици от силите й пият!
На прах е станало нейното сърце! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация