Онова момиче
667
0
1
Вятърът листата влачи,
по земята тъй студена!
А на пейката - момиче,
загледана, без дъх да си поема.
Около нея - снимки,
разпръснати като ветрило!
А сълзите от очите бликат,
горещи, върху снимките попили!
А косите - раменете крият,
очите - закрило е с ръце.
Пиявици от силите й пият!
На прах е станало нейното сърце!
Погледна снимките и пак заплака!
Тихо нещо промълви...
Тя скъса ги и каза плахо:
"От сърцето ми ти си върви!"
Вятърът парченцата отвя,
тя тръгна по пътеката златиста!
Сълзите си да спре не успя...
ронеха се те като мъниста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
