Онова момиче
669
0
1
Вятърът листата влачи,
по земята тъй студена!
А на пейката - момиче,
загледана, без дъх да си поема.
Около нея - снимки,
разпръснати като ветрило!
А сълзите от очите бликат,
горещи, върху снимките попили!
А косите - раменете крият,
очите - закрило е с ръце.
Пиявици от силите й пият!
На прах е станало нейното сърце!
Погледна снимките и пак заплака!
Тихо нещо промълви...
Тя скъса ги и каза плахо:
"От сърцето ми ти си върви!"
Вятърът парченцата отвя,
тя тръгна по пътеката златиста!
Сълзите си да спре не успя...
ронеха се те като мъниста!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
