8 дек. 2017 г., 10:02

Оня малък студентски таван

893 7 15

            По случай  Студентския празник

Мога ли днес да забравя 

оня малък студентски таван?...

Спомени живи разравям, 

младостта ми наднича оттам.

Два на три метра широко. 

И маса, окачалка, и стол.

Куфар – две педи дълбок и  

„надстроен” с двуетажно легло.

 

За да е пълен уюта 

във така романтичния дом,

скромно се кипреше тука 

и кафяв емайлиран котлон.

Идваше ти като вятър, 

бурна радост и пролетен цвят,

драсваше с нокът вратата... 

и потъвахме в нашия свят!...                                           

 

Спираха пак часовете,  

неусетно  изминал денят...

Ето -  отново ни светят  

рой далечни звезди  и  трептят...

Утрото идваше бързо!...

И изпълнено с нежна любов!..

Спомен  в скъп възел завързан!...

Като сън  във  живота суров!...

 

Няма го вече тавана, 

вместо къщата – жилищен блок...

Но и така ще остане 

във сърцето ми белег дълбок.

Ширим се  днес в нова къща  –

със  тераси и с много цветя...

 

Ах, защо ли отново се връщам  

на тавана, оттам – в младостта?...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веси, Ирина, Руми, благодаря за вниманието и добрите думи, приятели!...
  • Всичко преди мен вече е казано... прекрасно, както всичко твое, но тук някак усещането е по-специално! Искрен поздрав и от мен, Роби!
  • Докосваш със всеки стих,Роби,чета те,но не коментирам по...известни причини,но тоя стих наистина ме разтопи...Всички по-долу са били студенти и се връщат,аз не бях,но 30 години бях сред студентите/работех във ВУЗ/ И всички празнувахме с тях,живеехме с техните съдби,помагахме им по различен начин!!Добре е човек да има спомени,а още по-добре е ,когато умее да ги събуди във другите!А ти си майстор на това!!!Доста неща научих от теб....и тайно ти благодаря.
  • Ех, спомени, спомени... Незбравими студенстки години... Много ми хареса, Роби! Благодаря ти!
  • Привет, Ивон!...Благодаря, че намина!...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....