Оня малък студентски таван
По случай Студентския празник
Мога ли днес да забравя
оня малък студентски таван?...
Спомени живи разравям,
младостта ми наднича оттам.
Два на три метра широко.
И маса, окачалка, и стол.
Куфар – две педи дълбок и
„надстроен” с двуетажно легло.
За да е пълен уюта
във така романтичния дом,
скромно се кипреше тука
и кафяв емайлиран котлон.
Идваше ти като вятър,
бурна радост и пролетен цвят,
драсваше с нокът вратата...
и потъвахме в нашия свят!...
Спираха пак часовете,
неусетно изминал денят...
Ето - отново ни светят
рой далечни звезди и трептят...
Утрото идваше бързо!...
И изпълнено с нежна любов!..
Спомен в скъп възел завързан!...
Като сън във живота суров!...
Няма го вече тавана,
вместо къщата – жилищен блок...
Но и така ще остане
във сърцето ми белег дълбок.
Ширим се днес в нова къща –
със тераси и с много цветя...
Ах, защо ли отново се връщам
на тавана, оттам – в младостта?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
