23 апр. 2015 г., 18:42

Онзи звън... 

  Поэзия
395 0 1

 

 

Зелената трева на моя роден край

и засмяните божури по пътя ми за вкъщи,

те ли, аз ли - едва ли някой знае

какво пак влече ме да се връщам

към онова, което от лицето 

живота после взе ми,

само в душата ми остана същото...

Дали затуй старото момче във мен

все още жадува да прегръща...?

Навярно! Че обичта е онзи

непресекващ звън,

който младост като пролетта възвръща...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??